четвъртък, 25 август 2016 г.

Торта Toffifee - малинов вариант




През Август в моето семейство има ден, който е много специален за нас - 15-ти Август!
Освен, че е "Успение Богородично", е и рожденият ден на моята сестра. 



По традиция десертът е торта. И започва едно мислене каква да е тортата тази година...

От много време искам да направя торта "Тофифи" и няма по-подходящ момент за това.
Спрях се на рецептата на Йоли, с леки изменения. Прочетох подробно всички коментари и любезните отговори на Йоли относно направата на тази торта. Мисля, че крайният резултат беше много фина торта с вкус на лешници, шоколад, карамел и малини. От тези торти, които се сервират на тънки парчета, с чаша кафе или конят и се вкусва на малки хапки...
Ох, отнесох се, започваме с продуктите!

За блата:
 190 гр. меко брашно
 225 гр. разтопен шоколад
   90 гр. пудра захар
   12 гр. какао
    2 бр. яйца
    5 бр. жълтъци
    8 бр. белтъци разбити със 125 гр. пудра захар на сняг
    1 бр. ванилия


Не съм променяла нищо в рецептата на Йоли относно блата - гарантиран, изпробван и ставащ.

Разбийте на пухкав крем разтопеното масло и захарта. Към него прибавете, едно по едно, яйцата и жълтъците, като разбивате докато стане хубава, пухкава хомогенна смес. Към готовата смес добавете какаото, ванилията и шоколада и разбъркайте добре. С лопатка или лъжица внимателно прибавете готовите, разбити на сняг белтъци с пудрата захар.
Аз разбивам белтъците, като спазвам основните правила - чист и сух съд, сухи бъркалки. Разбиване първо на ниска скорост за няколко минути и постепенно увеличаване на скоростта до хубава плътност. След това се прибавя постепенно и захарта, за да може да се задържи белтъка.
Смесвайте двата крема внимателно с лопатка, за да остане максимално въздух в тестото. Няма набухвател в сместа и въздуха и яйцата ще държат бухнал блата.
Готовата смес се изсипва в две тортени форми, покрити предварително с хартия за печене. Изпечете при 170 градуса до пълно изпичане.
Не препичайте прекалено - консистенцията на блата трябва да е мека и леко кремообразна.
В самия блат няма брашно и няма как да стане, като пандишпанения, но за сметка на това е толкова нежен, че се топи в устата.
След като ги изпечете ги оставете да изстинат

Докато чакаме блатовете да изстинат да се захванем с първия крем

Карамелен крем

Продукти:

150 гр. захар
200 мл. млечна сметана
    1 с.л.краве масло
200 гр. изпечени безсолни лешници

И тук се придържам стриктно към рецептата на Йоли.
На среден котлон се поставя съд с незалепващо покритие и се изсипва захарта. Оставя се да се разтопи постепенно цялата без да се бърка, за да не стане на бучки. Ако искате да стане карамела по светъл и равномерен, може да сложите 4-5 с.л. вода - толкова колкото да се намокри цялата захар. Сместа завира и след изпаряването на водата остава чистият карамел.
Аз го обичам тъмен, с много лека горчива жилка и за това не карамеризирам с вода.
В отделен съд  загрейте млечната сметана до кипване и постепенно я добавете към готовия карамел. Бъркайте до получаване на хомогенна смес. Накрая добавете маслото и изпечените лешници.

Така приготвения крем  "излейте" върху първия блат и оставете в хладилника да стегне.

В блога на Йоли се коментираше, че блатовете като изстинат имат сякаш борд...да и моите два блата имаха борд. Аз лично си го обяснявам с това, че след като се извади от фурната
от рязката температура и липсата на брашно леко спада в средата блата, но това е не е важно толкова. Така се получава много добро запълване на блата с карамелено-лешниковия крем.
Съжалявам, че нямам снимка на разрязано парче за да ви покажа как плътно стои блата и лешниковия крем.



Докато стяга кремът в хладилника се заемаме с втория крем - нуга крема.

Продукти:

200 гр. лешников нугат
100 мл. млечна сметана
100 гр. натурален шоколад

Лешников нугат не можах да намеря. За това си го направих сама - стана невероятно вкусен. Сега ще го споделя с вас...не съм опитвала купешката, но определено няма да е по-добър от домашно приготвения.

Вземате 200 гр. изпечени безсолни лешници и ги смелете на блендер на много фино брашно, като постепенно слагате и 100 гр. пудрата захар. Загрейте почти до кипване 100 мл. млечна сметана и добавете към нея 50 гр. натурален шоколад. Готовата, все още топла смес прибавете към "лешниковото брашно". Разбъркайте добре и приберете в хладилника да стегне.
Отделяте от готовия нугат 200 гр. а останалия може да ползвате за декорация
Загрейте сметаната до кипване, сложете в нея лешниковия нугат и натуралния шоколад. Бъркайте докато се разтопи напълно шоколада и нугата. След като се охлади го излейте върху лешниковия крем и приберете в хладилника да стегне.
Ето че идва ред и на третия крем от рецептата на Йоли, който се състои от една кутийка карамелизирано кондензирано мляко и сладкарска сметана. Тъй като аз използвам млечната, която не прави голям и стегнат обем не ми се получи гъст крем. За това моя съвет е да използвате сладкарска на растителна основа или да сложите стабилизатор за сметана или желатин в готовия крем...или просто да направите като мен. Да сложите втория блат върху нуга крема обърнат с равното надолу, да измажете горната част с карамеления крем до средата на борда и да напълните остатъка му с пресни малини. Малините придават много нежен завършек. Комбинацията на малини и шоколад е безспорен фаворит на всеки.
Но да се върнем към направата на крема. Разбийте в отделни съдове сметаната на твърд сняг и кондензираното мляко. Смесете ги внимателно с лопатка и нанесете върху нуга крема или върху блата.
На около 15 км. от Шумен, общ Велики Преслав се намира с. Миланово. Там при добра реколта малинопроизводителите предлагат невероятни малини почти до зимата! Непременно ще я направя отново .

събота, 13 август 2016 г.

Къпино-малинов чийзкейк в буркан



В шкафа ми стоят наредени едни чудесни буркани, които реших освен с вкусен домашен сладолед да напълня с един лесен, бърз и много подходящ за сезона десерт - чийзкейк.

До сега съм го приготвяла все с печене. Йоли има невероятен ягодов, който задължително трябва да опитате! Харесва ми плътната консистенция на крема, която се получава при използването на яйцата в него. Но днес ще ви предложа моя вариант без печене.

От посочените продукти се получават 11 бр. буркани с вместимост около 300 мл. Количеството на съставките може да коригирате според вместимостта на чашите или 1бурканчетата, които са ви налични или да се направи във тортена форма.

За основата
2 пакета чаени бисквити - 300 гр.
100 орехови ядки
200 гр. краве масло

За крема
400 гр. заквасена сметана или гъсто кисело мляко /за тези които обичат да е по-кисел препоръчвам киселото мляко/
175 гр. крема сирене или безсолна извара или сирене Рикота
400 гр. млечна сметана за разбиване

За желето
500 гр. топъл конфитюр
или
домашно направен такъв от
1 кг. къпини
500 гр. захар
1/2 лимон
Къпините се почистват добре, измиват се и се варят със захарта. Аз не слагам вода защото моите са декоративни и са доста воднисти. Варят се на слаб огън и се бъркат постоянно до сгъстяване.
Преди да започне да се сгъстява може да отделите семенцата като ги претриете през марлена цедка. И да не изхвърлите пулпата! Стават страхотни дипове с нея

Пресни плодове
Микс от пресни къпини и малини. Може да се използват и замразени такива.



Бисквитите се смилат с блендер /ако нямате блендер, може да ги смелите в торбичка и с чукче или в хаванче/. Орехите също се смилат и се прибавят към бисквитите. Объркват се хубаво и към тях се добавя предварително разтопеното краве масло. Добре обърканата смес се оставя в хладилника да стегне леко.

Докато изчакваме да се стегнат бисквитите нека да приготвим крема.
Разбива се сметаната с пудрата захар на пухкав крем, добавя се към предварително разбитите заедно крема сирене и заквасена сметана и се обърква до получаването на хомогенна смес.

С обратното на лъжицата се притиска равномерен пласт от охладената бисквитена смес, като се цели да се направи и лек борд. Върху нея се изсипва от крема и се прибира в хладилника да стегне за няколко часа. Накрая се залива с изстуденото желе и отново се връща в хладилника.
Преди сервиране се гарнира с микса от пресни или замразени плодове.



Да вие  е сладко!


петък, 8 юли 2016 г.

Торта "ПолиНик"



На вън е юлска жега..., а аз съм се захванала с "Френска селска торта", торта "Медовик"...и както там още я наричат. Всъщност накрая ще е "ПолиНик"

Провокацията ми за тази торта е от едни много приятни обеди в приятелска компания, които завършват по традиция с домашна торта предлагана в ресторанта. Много нежно съчетание на нутела и маскарпоне, а защо не и заквасена сметана, залята със сладко от боровинки!
И тъй като предлаганият блат там е пандишпанов, реших да се поразровя и да открия тази нежна комбинация в точност /професионално изкривяване/. Така и попаднах на наричания "Медовик", а у нас - "Френска селска торта". Нямам си и на идея защо е възприето да се нарича у нас така. Не срещнах нищо подобно във френската кухня..., е открих няколко с домашни бисквитени блатове, както и традиционните им медени бисквити, които гарнират с шоколад, подправки, ядки и сушени плодове, но е далеч от "Медовика".
Всъщност това е популярна руска торта, дори възприета като царска руска торта. Но появата й далеч не е от Русия. Още през 12 век монасите в Германия са открили възможността на меда да бъде поставян в малки питки, след това славянските народи са пекли медени питки и са ги нареждали по 5 бр. /нито повече, нито по-малко, както ще направя и аз/ и са правели сандвич с млечно-яйчен крем, поръсени отгоре с галета.
Разказва се и интересна случка с императрица Екатерина І Алексеевна, съпруга на руския император Петър І Велики. Тя не обичала меда и не позволявала да присъства в ястията й под никаква форма, готвачи дръзнали да го направят били наказвани жестоко. В руския двор се появил нов сладкар, който не знаел за тази подробност и решил да изненада своята императрица с невероятно нежен, топящ се в устата десерт, като приготвил същия с медени блатове. Императрицата се влюбила в десерта и от тогава той е един от предпочитаните й десерти.
Но да не ви отегчавам. Да започваме с рецептата!
Съществуват много вариации на тази торта, сега аз ще ви представя моята

Продукти за блата

2 яйца 
225 г кристална захар

300 мл прясно мляко
3 с.л. течен мед
3 ч.л. сода
75 г стопено, охладено масло
600 г брашно


Яйцата и захарта се разбиват добре, до получаване на гъст крем. Към тях се прибавя постепенно прясното мляко, меда и содата. Накрая се добавя и  маслото.
Искам да обърна внимание на това, че е хубаво всички продукти да са със стайна температура.
Готовата смес се изсипва в съд с не залепващо покритие и се вари на бавен огън, като се бърка постоянно до получаване на карамелен цвят. Ако нямате такъв съд, варете сместа на водна баня. Снимала съм сместа, за да добиете представа как трябва да изглежда!



    След това към все още топлата смес изсипете цялото брашно и разбъркайте до получаване на еластично тесто. Не се притеснявайте брашното е точно, не добавяйте допълнително, за да не се получи прекалено сухо и нееластично тесто!
Тестото се разделя на 10 топки по 115-120 грама всяка и се разточват тънки, почти прозрачни кръгли блатове с диаметър 25-26 см. Разточването става като тесто за пица - може спокойно да го надигате и изпъвате с пръсти
Искам да ви обърна внимание, че колкото повече изстива тестото, толкова по твърдо става то от меда и маслото в него. За това ако ви се стори твърдо, затоплете го с ръце и тогава разточете блата. 
Разточеният блат поставете върху хартия за печене в тавичка и печете на 160-180 градуса за около 4-6 мин., според силата на фурната ви. На първия блат ще усетите колко и при каква температура да печете. Блатовете трябва да порозовеят, не ги печете дълго тъй като изгарят и стават трошливи!

Общо взето докато се печеше единият, аз разпъвах другия и летях между плота и фурната около десет пъти. Но си беше забавно.

Още докато е топъл блата изрежете кръг с точния диаметър с ринг или ако нямате такъв с чиния със същия диаметър или от подвижните рингове на тавите за печене на блатове. Не изчаквайте да изстине напълно, защото може да стане ронлив. Аз на места дори ги оставих накъдрени - все пак селска торта е това.


След като сме приготвили блатовете и ги оставим да изстинат хубаво, се заемаме с крема.
Е ето тук се развихрих максимално - исках да има класическия вкус на млякото, в същото време да има сладко от боровинки, а да не говорим, че си спомнях невероятното съчетание на тези двете с Нутелата. Много мислих... и реших да бъдат два крема. 


                             

Първият е почти класически

400 мл. заквасена сметана
175 гр. натурално сирене
5 с.л. пудра захар
75 гр. меко краве масло
лимонови корички 
ванилия

Разбивате кравето масло със захарта до побеляване и получаване на пухкав крем, добавяте към него натуралното сирене, лимоновите корички и ванилията. Всичко се разбива добре на пухкав крем. Към готовата смес прибавяте и заквасената сметана, като разбърквате с лъжица, а не с миксер, за да не се втечни. Но дори и да се втечни просто прибирате в хладилника и от кравето масло крема автоматично се стяга.

Продуктите за втория крем

300 мл. Нутела
250 гр. Маскарпоне
200 мл. течна млечна сметана за разбиване 
2 с.л. пудра захар

Сметаната с пудрата захар разбивате на хубав, пухкав крем, добавяте маскарпонете и разбивате до получаване на хомогенна смес. Накрая добавяте и Нутелата. 

Страхотни са и двата крема!
След като блатовете са изстинали и кремовете са готови идва ред на сглобяването на тортата!



Класическият руски вариант се прави от 5 блата. Така направих и аз. Останалите 5 може да направите на мини тортички,  или като мен да запазите за още една торта. Също така може да намалите количеството при направата на тестото на половина или още при изпичане на допълнителните блатове да изпечете медени курабийки за децата. Съхраняват се в хладилник като между всеки блат се поставя лист хартия и накрая всичките с увиват във фолио за свежо съхранение. 

Започваме със сглобяването...
Поставяте единия блат и стягате с ринг. Отгоре поставяте тънък и равномерен пласт от белия крем /ако искате да завършите с него или от шоколадовия ако е обратното/, на места с лъжичка за чай поставяте сладко от боровинки и покривате с втория блат върху него поставяте тънък и  равномерен пласт от шоколадовия крем и така редувате до края.
След като приключите прибирате тортата за 4-5 часа в хладилника, за да могат да поемат добре блатовете и да стегнат кремовете!
Украсата е по ваше желание!
Ето моето предложение за украса на френска селска торта, медовик с боровинки...или на кратко "ПолиНик"!






Р.П. Искам само да ви обърна внимание, че е хубаво да престои поне 24 часа, преди да се консумира, за да изчезне напълно вкуса на содата. Аз принципно си го харесва, но ако за някои това е проблем - държи си я в хладилника и се облизва едно денонощие! И да, като всички торти, колкото повече седи в хладилника, толкова по-хубава става...топяща се! Достойна за императрица!


четвъртък, 2 октомври 2014 г.

"Имитирай релеф"....Мигито и Картичкофуриите!

Сега ще ви представя и моето второ /за ваше щастие - последно/ участие в предизвикателството на Картичкофуриите!

Наистина обичам релефите...особено тези които ги създава природата...до някъде така и разбирам аз имитирай релеф. За това реших и да имитирам нещо от природата. Нещо от средата която ни заобикаля.

Оставям се в ръцете на журите затова дали съм се справила и приемам всякакви  коментари!

В една от групите, Татяна Попова публикува свое пано с хартиени цветя, в коментарите беше публикувала и клипче за техниката с която го е направила. Поразрових се, попаднах и на други уроци. За Картичкофуриите съм сигурна че не е новост, но мен ме заинтригува. Исках да направя нещо такова...върху СВЕЩ!
Ха, предизвикателството беше истинско за мен - нови неща, комбинирани със стари и свещ - много трудна за работа заготовка - голям риск всичко да се свлече...
Реших и ако проекта е успешен, освен да участвам с него в предизвикателството, да го направя и като подарък на моето декупажно приятелче Илияна Плешкова/Рашкова, на което имах честа да направя подарък....свеща вече пътува към нея - така че искрено се надявам да съм я зарадвала, направена е с много старание, но хич да не му мисли и да я пали смелооо!

Искам предварително да се извиня за качеството на снимките, но свещ се снима адски трудно, а не обичам да ги обработвам допълнително.
Сега ще ви представя и експеримента си!




Това е часта само със салфетката - перфектно вградена - чак не си повярвах че успях да го направя!




Тук малко макро снимка на имитацията на кората на дървото




Тук искам да ви представя опита ми да направя трева чрез напукване с дистрес напукваща боя /съжалявам ако не и казвам правилно името/




Тук са опити те ми да направя ръжда върху метал чрез патини


11

И естествено тухличките, които също са релефни!


11

понеделник, 29 септември 2014 г.

Седмо картичкофурийско предизвикателство "Имитирай релеф"

 Здравейте,

днес искам да ви представя първото си участие в седмото декупажно предизвикателство на картичкофуриите.

Релеф...имитация на релеф, това е темата която Миги повдигна в това предизвикателство. Моя любима тема...и как да не участвам!

За релефите в декупажа може да се говори много...всичките имитации на нещо, много техники характеризиращи се с различни ефекти....много красота и много кич....дано да съм постигнала златната среда. 

Когато се публикува предизвикателството пред мен стоеше задача да направя нещо за първородния син на мой приятел с царското име САМУИЛ! И аз реших - ще има релефи...казано-сторено! Сега трябва и темата да измисля....хъм, за дете - това ми е най-трудната тема. Почнах да търся - то не беше щъркели, мечета, анимационни герои...и каквото се сетите, но някак си не ми се връзваше с релефите, със състаряването...с винтидж стила, а в същото време и да е нежно, детско, чисто. И като си върнах лентата назад, като си припомних какъв човек е баща му, времето, разговорите....дебатите...реших! "Малкият принц" ще е! Трудна задача...труден материал е "Малкият принц"...много философски и адски истински. 

„ Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“


Когато избрах картинките и подготвях заготовката се сетих и за един друг цитат от "Малкият принц".....  „Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници“.
Та скъпи ми тате Жоре....всеки път като вземаш памперс за да го смениш се сещай че изтърпяването на гъсениците се награждава с пеперуди! 

Много желание и топли чувства вложих в тази кутия...дано и родителите на малкия Самуил я харесат и си я ползват със здраве....а дали съм се справила с предизвикателството - журито ще реши!

Ето я отпред
„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”



 Ето и отзад

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:
— Ах! … Аз ще плача.
— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…
— Разбира се — каза лисицата.
— Но ще плачеш! — каза малкият принц.
— Разбира се — каза лисицата.
— Но тогаз ти не печелиш нищо!
— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.
И добави:
— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.
И розите се почувствуваха много смутени.
— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

Ето и малко детайли...да се види все пак релефа






Така....сега Луна е на ход!

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Картичкофурийско предизвикателство "Подарък за любим човек"

Ето ме отново....този път виновници са картичкофуриите!

Искам да се включа с още един предмет в тяхното предизвикателство "Подарък за любим човек". Този любим човек в случая е майка ми!
 Знам че обожава люляци и когато видях тази салфетка реших - за нея ще е!


Дървото...винаги ме е привличало дървото...освен че играе основна роля в природния ландшафт, за мен е винаги толкова величествено, красиво, крехко, и въпреки това издържащо на толкова бури....дървета с многогодишна история! Историята,  която разказват  не само с шумоленето на листата си през лятото, не само чрез цветовете през които преминава през есента, не само чрез голите си и величествени клони през зимата....или пък чрез зараждащия се нов живот през пролетта....то говори и чрез структурата си.....пръстените, сърцевината, които говорят за живота на дървото, като отворена книга. И аз реших да претворя тази книга, да я накарам да изпъкне...да следвам извивките и....да направя една кутийка...бижу!

Старая се на всяко унищожено от мен дърво да създам друго...да има баланс.

Но сега няма да говоря за това. Ще ви разкажа за един метод на обработка на дървото, чрез които излизат всичките естествени красоти на дървото като структура - състаряване чрез обгаряне на дървото или т.н. брашировка. Метод който ме заплени с резултата си.

Няма да се впускам в обяснения как се прави това - клипове, уроци и коментари в декупажните групи и форуми.... в интернет има много...аз ще ви представя етапите на моя метод, направено чрез изводите до които съм стигнала от гледането и четенето по темата.

Въоръжих се с ето тези инструменти:


Използвах чудесното съботно време и творих на воля! Много ми беше приятно да ме гали слънцето и да усещам мириса на обгоряло дърво и разтапяща се смола. Движех равномерно горелката и следях да обгарям еднакво....това беше лесната част. Малко по-трудната е да се "изчетка" обгорялата част. Едни от страните направих с телената четка, друга с мини шлайфа, който имам....определено с всеки уред се получаваше различен резултат...намерих си хибрид между двете и се получи резултат който ми хареса






След хубаво изчистване на стърготините получени при шлайфането с ръчната четка и с автоматика, дървото придоби исканата шарка....сега оставаше да използвам класическия декупаж, да боядисам с бяла акрилна боя капака за основа на салфетката, да залепя същата и да лакирам....


Леко състаряване на салфетката с антична боя и лесировка с лилава акрилна боя....и ето го и резултата:



Ще добавя и малко снимки как изглежда и от друг ъгъл 









Любимия ми човек много се зарадва....веднага и намери приложение!
Надявам се че съм доставила удоволствие и на готините картичкофурии...с удоволствие следя техните предизвикателства и се наслаждавам на уникалните им творби!

С каквото и да, както и да е, където и да е....зарадвайте любим човек!

събота, 8 февруари 2014 г.

Здравейте,
ето ме и мен с блог! Благодаря на Течето, че ме упъти как да се присъединя към блогърите!

          Тук ще ви представям моите произведения създадени за моите приятели и обични хора.
При изработката на всяко едно влагам любов и старание, единственото което искам е да ги зарадвам, да ги накарам да се усмихнат....и когато и да ги погледнат да се сещат за мен.

          По тортоправенето ме запали Йоли-моя кумир....няма да ви разказвам за нея - просто не вярвам да има човек, който да не я познава, било то чрез невероятните и кулинарни предизвикателства, било то чрез невероятната музика или чрез малкия екран. 
Тортите...хъм, за мен са голямо предизвикателство, уникално изкуство...първата ми любов в кухнята! Тортоправенето ме грабна от една страна с прецизността си - винаги точно слагане на съставките и спазване на правилата, а от друга новаторството. Не претендирам за чудеса, за уникални рецепти - просто са си тортите направени от мен и изядени от готини хора!

          Втората ми любов е декупажа....да друго правене, но не заядене! 
В тези дълбоки води на декупажа също ме завлече един човек Ръчна изработка-Десислава Младенова - тук е момента да и изкажа благодарността си, че ме запали, че ме научи, че и продължава да ме търпи с въпросите и ми помага. Запали ме с едно уникално коледно панерче...и ето вече повече от година се старая да се уча и за всеки повод на любим човек да направя нещичко и от мен. 
         Работилничка...силно казано, така наричат у дома една стаичка в която се вихря, разхвърлям, бъркам бои, прескачам салфетки и заготовки. Названието дойде от участието ми в един благотворителен коледен базар - трябвало да има етикет...еми ето! Измислих етикет и го посветих на двете си момчета-пръднета Пами и Миши...те са не само моята любов, но и моя живот! 
         Няма да досаждам повече със себе си....надявам се да ви харесат нещата ми и да вдъхновя и други! Не е трудно, напротив...увличащо!